Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2007 22:29 - ЕВРОПРОЕКТИ В БЪЛГАРИЯ - ЧАСТ 4
Автор: dancoo Категория: Бизнес   
Прочетен: 9055 Коментари: 0 Гласове:
2



ФИНАНСОВ И ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ Икономическия ефект задължително се изчислява за проекти на стойност над 1 000 001 лв  Инвестиционните проекти се разработват с цел при реализацията им да се постигнат определени ефекти. Очакваните ефекти могат да бъдат разделени условно на две групи: икономически и неикономически (социални, образователни, екологични, културни и т.н.). Всеки инвестиционен проект се подлага на оценка на ефективността от неговото осъществяване. В настоящото приложение е показана методика за изчисляването на икономическия ефект, тъй като той е най-важен за одобрението на реализацията на един инвестиционен проект. Целта е да се определи дали един инвестиционен проект е изгоден от финансова гледна точка. Оценката засяга два кръга от въпроси: ·        Целесъобразен (печеливш) ли е даден проект и покрива ли минимума от изисквания на възложителя (инвеститора). ·        Ако са налице няколко проекта или вариантни решения в даден проект, кой е най-добрият и как всеки проект се съпоставя и отнася към останалите. Инвестиционните проекти в публичния сектор обикновено имат многогодишен срок на експлоатация и засягат благосъстоянието на големи групи от хора. Голямата им икономическа и социална значимост налага оценяването на тяхната ефективност. За целта може да се използва техниката на анализа „разходи-ползи”. Анализът „разходи-ползи” е практическа техника за оценка приемливостта на един инвестиционен проект чрез претегляне на ползите и разходите, свързани с неговата реализация. Методологията на анализа се прилага за оценка на икономическия ефект. Чрез този анализ се генерира съществена информация за вземането на управленски решения. Анализът се осъществява само, когато през първата фаза от жизненият им цикъл -“иницииране”- предварително са извършени следните действия: ·        Проектът е идентифициран точно. Идентифицирането на един проект означава да се посочи точно какъв е проблемът, който трябва да бъде решен с този проект; ·        Дефинирани са ясно и недвусмислено целите, които се преследват; ·        Генерирани са и други възможни алтернативи, които задоволяват поставените цели; ·        Извършен е анализ за техническата осъществимост на проекта; ·        Анализ на околната среда; ·        Анализ за въздействието на евентуални ограничители (политически, икономически, социални, технологични и др.) върху проекта и възможните му алтернативи; След извършване на тези действия, се определят и формулират ползите и разходите, произтичащи от основния и от алтернативните проекти (ако са разработени такива). Всички ползи и разходи се представят в парично изражение. В случай, че това не може да стане за всички фактори, този факт се отбелязва изрично в проекта Изготвянето на прецизен анализ „разходи-ползи” изисква последователно извършване на следните дейности: ·        Определяне на кръга от разходи и ползи, които обхваща анализа. ·        Остойностяване на очакваните ползи и разходи от проекта. ·        Определяне на нормата на дисконтиране. ·        Прилагане на методологията на анализа за оценка на ефективността.   1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КРЪГА ОТ РАЗХОДИ И ПОЛЗИ Ползите и разходите се структурират главно в три категории: ·        Преки (първични) - това са онези ползи и разходи, които са пряк резултат от определен конкретен проект. ·        Косвени (външни) - това са онези ползи и разходи, които се проявяват при трети лица извън тези, предвидени в първоначалния проект. ·        Неопределени (неосезаеми) – това са онези ползи и разходи, които е трудно или невъзможно да бъдат изразени в паричен вид. Например, при търговските марки, при физиологичните последици от автоматизация на работните места и др. от този род. Преките разходи и ползи са заложени като цел на проекта и са негова вътрешно присъща характеристика. Например: Ш При проект, с който се предвижда произвеждане на определен продукт или предоставяне на услуга, преки ползи са получените приходи. Преките разходи обхващат променливите и условно постоянните разходи за производство, а също и инвестиционните разходи. Ш При инфраструктурен проект за водоснабдяване, преки ползи са приходите от таксата за вода, намаляване на загубите на вода. Разходите обхващат изграждането на водоснабдителната мрежа, нейната поддръжка в периода на експлоатация. Ш При проект за саниране на сгради, преки ползи са спестяването на топлинна енергия. Преките разходи са средствата, необходими за санирането. Ш При инфраструктурен проект за нов път или пътно съоръжение, преките ползи се оценяват от съкращаването на разстоянието. Преките разходи са свързани със отчуждаване на имоти, строителство и поддръжка на пътя или съоръжението. Ш При инвестиционен проект за изграждане на нова обществена сграда, преките ползи са свързани с намаляването на разходите за наем или тяхното премахване. Разходите са за отчуждаване на имоти, строителство, поддръжка и експлоатация на сградата. Инвестиционните разходи по проекта са преки разходи. Външните ползи и разходи не са пряк резултат от проекта, но се проявяват във връзка с него. Те имат формата на страничен ефект от реализацията на проекта. Това са такива ползи, които повишават благосъстоянието на трети лица без да плащат за това. И обратно, външните разходи се инкасират от трети лица, при което те намаляват благосъстоянието си и не биват компенсирани за това. Например: Ш    При проект, с който се предвижда произвеждането на определен продукт, косвени ползи са увеличаване на конкуренцията, намаляване на цените и др. Ш    При инфраструктурен проект за водоснабдяване, косвените ползи са повишаване стандарта на населението и др. Ш    При проект за саниране на сгради, косвените ползи се оценяват от осигуряването на стабилна носеща конструкция, комфорт и др. Ш    При инфраструктурен проект за нов път или пътно съоръжение, косвените ползи се оценяват като екологични или дори предизвикване на растеж на икономиката на цял регион. Неопределените ползи и разходи, подобно на преките са преследвани с реализацията на проекта и подобно на външните ползи и разходи са свързани с по-големи трудности при изчисляването им. Използват се усреднени показатели, анкетни проучвания и т.н., но въпреки това включването им осигурява по-прецизна оценка на ефективността на проекта. Именно поради затрудненията, с които е свързано изчисляването на неосезаемите ползи и разходи, то не е рентабилно за малки проекти. Изисква се само за големи инвестиционни проекти. Например: Ш    Спестеното време за пътуване при свързването на две населени места посредством нов, по-кратък път е неосезаема пряка полза от проекта. Ш    При изграждането на центрове за лечение на лица, пристрастени към наркотични вещества, съхранението на човешкия живот е неосезаема пряка полза, тъй като от хуманна гледна точка той е безценен. Изчисляването на неопределените разходи и ползи се извършва само за големи проекти.   2. ОСТОЙНОСТЯВАНЕ НА ОЧАКВАНИТЕ ПОЛЗИ И РАЗХОДИ ОТ ПРОЕКТА След като се определят ползите и разходите от реализацията на проекта е необходимо те да бъдат остойностени за да могат да се съпоставят. Тъй като парите са универсален измерител на стойността, това означава да се намери техният паричен еквивалент. Когато ресурсите или услугите имат установена пазарна цена, тя се използва при оценката им. Необходимо е обаче, тази цена да се коригира в случаите когато е субсидирана или включва данък. Тъй като данъкът е приход за държавния бюджет, той се изважда от пазарната цена. И обратно, при наличието на субсидия пазарната цена на стоките и услугите се увеличава с размера на субсидията. Целта е да се покаже ефекта от проекта върху целия държавен бюджет. Коригирани по този начин пазарни цени се използват само за целите на анализа „разходи-ползи”, но не и при формирането на инвестиционните разходи по проекта. Възможно е да не съществува пазар за някои ресурси и услуги. В този случай се използват т.нар. персонализирани цени. Те са индивидуални за стопанските субекти и отразяват готовността им за данъчен платеж. По този начин се дава възможност на бенефициентите по проекта сами да определят ползата от неговото реализиране за себе си, като посочат каква част от разполагаемия си доход биха отделили за неговото финансиране. Този подход предполага провеждането на социологически проучвания и е оправдан от икономическа гледна точка само за големи инвестиционни проекти. Методите за остойностяване на очакваните разходи и ползи са:
  • Детерминиран (определен).
  • Недетерминиран (неопределен):
    • Пазарни цени.
    • Експертна оценка.
    • Опит от предходни проекти (историческа информация)
  3. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НОРМАТА НА ДИСКОНТИРАНЕ Определянето на нормата на дисконтиране е ключов параметър при оценката на финансовия ефект на инвестиционните проекти с дългосрочен експлоатационен срок. Всяко отклонение от действителното равнище на нормата на дисконтиране води до нереалистична оценка на инвестиционния проект Сконтовата норма трябва да отразява обществената норма на времеви предпочитания. Нормата на времеви предпочитания изразява съотношението между бъдещо и настоящо потребление. Склонност към въздържане от текущо потребление се проявява с цел по-голямо потребление в бъдеще. При отлагане на потреблението на 100 единици днес за да бъдат потребени 105 единици след една година, пределната норма на времеви предпочитания е 5%. Всеки индивид има своя собствена пределна норма на времеви предпочитания. В дългосрочен план тя следва да се изравнява с пазарния лихвен процент. Така той изразява нормата на времеви предпочитания на цялото общество. Именно тази норма е адекватна за целите на анализа и оценката на публични проекти в съвременното стопанство. Предизвикателството пред анализа “разходи-ползи” е, че не съществува една единствена пазарна норма на лихвата (обществена норма на времеви предпочитания). Като база би могло да се използва купоновия процент по държавните облигации, с матуритет близък до срока на откупуване на конкретен проект. Идеята е, че ако проекта се финансира чрез емисия на държавни облигации, чиито падеж ще настъпи след откупуването на инвестицията, то тя трябва да осигури възвръщаемост, достатъчна да покрие купоновите плащания и номинала по емисията. Но в този случай нормата ще отразява времевите предпочитания на субектите, които не са рисково настроени. Предприемачите, които са склонни да поемат по-голям риск имат по-висока норма на времеви предпочитания. Освен това от облигационните емисии на Република България в обръщение най-дългата е с матуритет 15 години и е деноминирана в евро, а от левовите облигации най-дългосрочната е 10-годишна. Не съществува универсална обществена норма на дисконт за всички обществени проекти. Тя се определя от инвеститора (ПРБК, ВРБК и общини) и е индивидуална за всеки инвестиционен проект. Все пак за да се сведе до минимум влиянието на субективния елемент при определянето на сконтовата норма, се посочват компонентите, които я формират. От една страна нормата на дисконтиране е израз на алтернативната цена на вложения капитал. Минималната доходност, която може да донесе капиталовложението без никакъв риск е доходността от ДЦК. Ако тази доходност е номинална, то тя ще съдържа и инфлацията. От друга страна всеки инвестиционен проект е рисков и инвеститорите изискват допълнителна компенсация за поетия риск. И така, вторият компонент на дисконтовата норма е рисковата премия. Обществената норма на дисконт е минимално изискуемата норма на възвръщаемост от публичния инвестиционен проект. Ако очакваната доходност е под тази норма, проекта не би следвало да се финансира (ако е меродавен само финансовия ефект).   4. ПРИЛАГАНЕ НА МЕТОДОЛОГИЯТА НА АНАЛИЗА ЗА ОЦЕНКА НА ЕФЕКТИВНОСТТА Методологията на анализа „разходи-ползи” включва прилагането основно на следните методи: ·                     Нетна настояща стойност ·                     Вътрешна норма на възвръщаемост ·                     Коефициент „Ползи/Разходи”   5. НЕИКОНОМИЧЕСКА ЕФЕКТИВНОСТ Необходимо е да бъде отразено подробно влиянието на проекта върху всички сфери на развитието на района (общината) или ведомството. Например, изграждането на библиотека има образователен, културен и етнографски ефект. При изпълнение на своите функции ПРБК(ВРБК) и общините осъществяват редица инвестиционни проекти, които са в интерес на обществото, но при които трудно може да бъде търсен някакъв положителен икономически ефект. С оглед на това е много важно да бъдат посочени изчерпателно и конкретно всички възможни ефекти от реализацията на проекта извън икономическия (напр. социален, екологичен, културен, образователен и др.). Само по този начин е възможно да бъде обоснована необходимостта от финансиране на кандидатстващия проект, независимо от отсъствието на положителен резултат от анализа „разходи-ползи”. Допустимо е икономическият ефект да бъде отрицателен в случай, че един от останалите възможни ефекти или съвкупност от тях са положителни. Не съществува единна методика, която унифицирано да формулира цялата последователност на изчисление на икономическия ефект за всички инвестиционни проекти от различните сфери и отрасли. Всеки проект е специфичен и винаги с нещо по-различен от останалите, поради което всеки, който предлага за финансиране дадено предложение е длъжен мотивирано да представи изчисления за икономическия ефект.  


Тагове:   България,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dancoo
Категория: Бизнес
Прочетен: 82562
Постинги: 27
Коментари: 25
Гласове: 126
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031